История
През 1929година у родолюбивите, ентусиазирани и жадни за знание манастирци
се заражда идеята да имат свое читалище. От Пловдив пристига
Таньо Михайлов Славчев носещ необходимите документи
за учредяване на читалище. В кафенето на Стою Тодоров
има неколкодневни бурни дебати какво да е името на
манастирското читалище.
Предлагани са много варианти, но накрая надделява
името му да е на българската светиня - Христо Ботев
Така се учредява една нова, полезна организация.
Избрано е и първото читалищно настоятелство.
Първоначално читалището се е помещавало в кафенето на бай Кечо.
През следващите години членовете бързо нарастват.
Разбирайки голямото значение на читалището като просветен институт,
който подпомага всестранната дейност на манастирци,
влизат в редовете му не само като членове, но и като дарители
Пейо Шишманов и Коста Байрактаров. По същото време млади
прогресивни учители, които са душата на читалището организират
първите театрални представления. Искрата към изява пламва
в душите и заразява много хора от селото.
След построяването на училището през 1941година читалището
се премества там. След 1960 вече е в административната сграда.
С председател Михаил Пехливанов и Никола Василев читалището
развива небивала до тогава дейност. Място за изява получават
незабелязани до тогава таланти. Към читалището се създава
смесен хор с дългогодишен ръководител Дамян Георгиев.
През 1973година започва строежа на сегашната читалищна
сграда и през 1974 отваря врати. Сградата е обезпечена с модерна
за онова време материална база: на първия етаж и досега е
клуба на пенсионера, оборудвана е с богата библиотека,
с разкошен киносалон и сцена, гримьорна и репетиционна зала.
Тук е мястото да споменем имената на хората заемали
председателското място през годините –
Михаил Пехливанов, Никола Василев, Стефан Вълчев,
Вангелия Иванова, Тодорка Лазарова, Георги Гривов,
Милена Иванова, Емилия Кръстева.
На секретарите и библиотекарите – Шина Манова,
Мария Георгиева, Соня Шишманова, Георги Манов,
Калинка Христева, Таня Дичева, Славка Стоянова,
Василка Дичева, Иван Иванов.
Читалището днес
През годините читалищната дейност е горяла като
буен огън, затихвала като жарава и отново и отново
е лумвал огънят на любовта към нови прояви и
разнородни дейности. И днес читалище село Манастир
ни дава самочувствие, че в тези трудни времена
продължаваме да бъдем желани и за малки и за големи.
Че продължаваме да бъдем място, в което хората могат
да прочетат хубава книга, да се докоснат до историята
на селото събрана в историческа сбирка,
да ползват новите технологии, да контактуват, да празнуват.
Стремим се да предадем любовта към читалището на най- малките - децата, защото докосвайки се до красотата на българското, те ще продължат нашата дейност и ще я предадат на децата си,
извисявайки българския национален дух, за да я има България!